Деца и домашни животни

Здравейте Ина. Първо да Ви поздравя за усърдието, с което търсите да намерите подходящ подход към детето си. Това разбира се не е лесно, но е ресурс за откриване на онези начини, които ще се окажат най-ефективни за справяне с трудностите. Детската агресия е все по-често срещано явление и прави този толкова деликатен проблем все по-актуален. Разбира се обаче успешните методи за справяне зависят първо от правилното разбиране на причините за това поведение. Или казано по образно какво „подгрява котлона” на действията. Когато малкото дете дърпа кучето или котето за ушите и опашката, или пък се опитва да го яхне, прави това неосъзнато. То не разбира, че причинява болка на животното. Около третата си година обаче детето вече може да осмисля частично своите постъпки и малко повече да разбира, че някой изпитва болка. Детската агресия може да бъде осъзната и неосъзната. Агресията може да бъде продиктувана от изследователски интерес (ако удря кучето, за да види какво ще стане), може да бъде подражателна (наказва животното така, както е видяло някъде). Анализирайте телевизионните предавания, които позволявате на детето ви да гледа. Не е тайна, че съвременната телевизия ни залива с необятен поток от информация за жестокостта в съвременното общество.
Въпреки това във случая ми се струва, че проблемът е друг. Първото, което си мисля е че това всъщност може да е начин на влияние. Действията на детето Ви „изнервят”, „вбесяват”, „побъркват”. Децата изключително много се впечатляват, ако открият начин, по който могат да оказват влияние върху родителите си. За тях това е „велик успех”, как те малките могат предизвикат предвидими реакции в големите възрастни. В тази връзка смятам, че ако успеете да реагирате по неочаквани (нестандартни) за детето начини, ще предизвикате промяна в начина му, по който то извлича удоволствие от ситуацията.
Другата ми хипотеза е свързана с наличието на чувства на ревност към животните. От писмото Ви личи, че сте хора които обичат и са грижовни към домашните си любимци. Ако детето вижда в това някаква „заплаха” за себе си, то може да го прави за да провери, кой колко е важен и обичан в къщи. Опитайте си да му го уверявате в неговата значимост и че тя не е зависима от отношението ви към кучето. Нека детето знае, че вашата обич към него и към домашния любимец е различна и не е нужна да се бори за нея. И на края развивайте вашите взаимоотношения. Колкото по-силни са те, толкова повече, детето ще има мотив да се откаже действията си във времето заради връзката, която има с Вас. Желая ви успех.
Разбира се, трябва да се има предвид, че казаното по-горе са допускания, на база наличната информация. Възможно е да има допълнителни фактори, които обуславят поведението, за което Ви препоръчвам да проведете консултиране със специалист.