|
Post by Боби on Dec 13, 2017 8:53:20 GMT
Имам дете на 3 г., което в често хвърля играчки и се тръшка на пода. Как да реагира и как да подходи родителя в тази ситуация?
|
|
|
Post by Admin on Feb 12, 2018 7:25:55 GMT
В тази възраст детето вярва, че е център на света. Опитва се на всяка цена да получава удовлетворение на желанията си. Отнасяйте се разумно и с уважение към детските желания. Когато смятате, че са важни и можете да ги удовлетворите, направето го. Когато смятате, че са неразумни, или не сте в състояние да направите това, обяснете на детето. Обяснявайте, дори и когато ви се струва, че не ви слуша. Обяснявайте с добронамерен тон и с уважение към детето. Не бива детето да остава с разбирането, че когато казвате "не" на някое желание, казвате "не" на него като личност.
Бих насочила вниманието ви и към това да наблюдавате причините, поводите, ситуацията, в която и които предшестват появата на т.н. неприемливо детско поведение. Наблюдателността е част от ефективното справяне с преодоляването на неприемливото поведение, защото знаем, че детското поведение е с конкретна причина. Установявайки причината, бихте могли да устоновите и една ефективна родителска стратегия, отговор на неприемливото певедение. В тази възраст също така е важно да бъдат зададени граници и да се провежда последователно възпитание.
Посочвайте на детето какви са естествените и логични последици от едно или друго действие, например: "Когата си хвърляш играчката, тя може да се счупи и тогава ти не би могъл/а да си играеш вече с нея." Ако детето сериозно се ядосва, когато не получава нещо, или когато нещо не му върви, покажете му, че разбирате какво се случва, но не отстъпвайте. Ако тропа с краката и плаче, че не му купувате новата играчка в магазина, кажете: "Наистина е неприятно, когато не получаваш, каквото искаш, но днес няма да купуваме тази играчка. Ще играем у дома на друга игра". Не оставяйте детето само, ако е наистина сериозно ядосано или разочаровано.
Добър и ефективен вариант е да отделите от времето си и да поговорите с детето за желанието му, което то поради липсата на думи и социален опит не може да изрази по друг начин, освен с т.н. тръшкане. Всъщност, децата изпитват радост не просто от притежаването на поредната играча, а от отношението на уважение и съпричастност на родителя към неговото желание. Един подобен диалог би могъл да ви спести много излишно напрежение, преживавания на срам и неудобство, особено в магазина, на улицата или другаде: "Искаш този камион? - да, казва детето. Този розовия, с квадратните гуми ли? - пита родителя, а детето зяпва от изненада и учудване....не, той няма квадратни гуми....аааа, да - прав си, но виж, този камион има три волана или няма седалка за шофьора....." - и така бихте могли да продължите, детето се успокоява постепенно, а вие ще се изненадате с каква лекота сте излези от неловката ситуация. Разбира се всичко това е необходимо да се случва с вашата отдаденост, добронамереност и спокойствие. И помнете: децата може и да не разполагат с думичките, в които да обличат своите желания, но могат да разпознаят безпогрешно фалша в поведението на родителя, а това е наистина разочароващо.
Пожелавам успех, спокойствие и търпение!
|
|
|
Post by Сиси on Aug 2, 2018 11:48:14 GMT
Здравейте! Имам дъщеря на 6 г,с която много трудно се справям,тя е доста опърничава, налага винаги своите желания на всяка цена,не търпи отказ(и в общи линии винаги постига своето),може би защото аз съм отстъпчива и не успявам да й наложа граници.Лошото е,че когато се опитам да й обясня с думи защо й отказвам дадено нещо, тя става агресивна,посяга да ме удря,обижда ме...нещо, което просто ме изкарва извън нерви.Опитвам се справя с този проблем,но не мога на сто процента да й отдам вниманието си,защото имам още 2 деца ,момче на 10 г и бебе на 3 месеца ,и общо взето бебето е постоянно в ръцете ми,не знам може би е и някаква реакция на ревност от нейна страна.Ще съм ви благодарна да ми дадете някакви насоки относно общуването ни,защото все повече започвам да се тревожа, че изпускам положението,а й предстои и тръгване на училище.
|
|
|
Post by Admin on Aug 15, 2018 7:43:47 GMT
Здравейте! Възможно е детето да изпитва някакъв вид несигурност. Несигурните деца по-често проявяват агресия и в повечето случаи тя води до самота, ниско самочувствие и ниска самооценка. В тях се формира неправилна представа за самите тях и за околните. Овладяването или коригирането на агресивен акт е възможно само при правилния „прочит“ на причината и мотивацията за агресията. Основните причини за агресивното поведение се обединяват в две групи. Първата е свързана с физическото състояние на детето - липса на сън и почивка, глад, шум, твърде много телевизия с агресивни сюжети, ограничено пространство за физическа активност, забавления и др. Другата група причини се основават на естествените механизми на детското развитие и недостатъчната подкрепа в действията на възрастните. Най-важните от тях са: стремеж към себеутвърждаване, липса на внимание и топъл контакт, чувство за безпомощност, враждебно или конфликтно обкръжение, прекален контрол или тотална липса на такъв, крайности във възпитанието, чести промени в живота на детето и др. Причините често са комплексни и индивидуални за всяко дете и ситуация. Агресивното поведение може да зависи от стила на възпитание. Все по-често се срещаме страха на съвременните родители „да не ме намрази детето, го оставям да прави каквото си иска“. Това е максимата на либералния стил на възпитание. При него детето не е ограничавано и се оставя да прави каквото си поиска и да се държи както иска, то само се оправя във всякакви ситуации. Резултатът от този стил за детето: то става разглезено, за всичко се налага с плач, научава се да манипулира. За да се чувстват добре, малчуганите трябва да знаят, че има граници. Неслучайно всички деца се стремят да ги преминат, не правят това, което им се каже, налагат се. Трябва повече търпение и обяснения от родителя защо не може, защо може. Като възприемат точните и ясни правила, за децата светът става стабилен и разбираем. При авторитетен стил на възпитание родителят е в ролята на знаещия и можещия. Дори и да се наложи, когато е преценил за необходимо, детето знае, чувства, че е за негово добро. Има зачитане на детето. Това е стилът, в който родителят налага правила и ги спазва, но винаги обяснява защо е правилно по този начин, а не по друг, кое е лошо и кое е добро. Детето има разбиране за нещата и ясно послание. Важно е и двамата родители да са на едно мнение относно възпитанието на самото дете и пред него. Ако единият забранява, а другият позволява, детето няма да ги зачита. Похвалете и стимулирайте всеки един успех на детето. Изберете част от деня, която ще принадлежи единствено на вас, за да може да играете заедно това, което детето иска (около 20 мин. са достатъчни). През това време не трябва да участват други деца. Бихте могли да започнете с реплика като – “Сега е нашето специално време за игра, кажи какво ти се иска да правим”. Опитайте и вие самите да не бъдете напрегнати, наблюдавайте детето - какво прави и в какви моменти иска да играе с Вас или пък кога става неспокойно. Възможност да се намали агресивното поведение у дома е, като не се обръща внимание на детето, когато то е агресивно, а му се дава награда за алтернативно неагресивно поведение. Поговорете с детето спокойно, така че основното послание на разговора да е: „Можеш да ми кажеш какво чувстваш, дори когато си напрегната”. Покажете му, че когато е агресивно, то вреди на себе си и на другите и че можете да му помогнете и заедно ще намерите решение на проблема. Покажете на детето, че го обичате и подкрепяте, въпреки че не приемате действията му. Предлагаме Ви някои техники и стратегии които може да се използват за справяне с детската агресия. 1) Техниката „хващане на пеперудата“ представлява яко обгръщане на агресивното дете отново без словесен коментар; 2) Погалване по главата, ръката, гърба като израз на топъл емоционален контакт с агресора; 3) „Така се прави!“ – проиграване на практика на по-добрия вариант за удовлетворяване на детското желание. 4 / Техники за справяне с натрупаното напрежение-бой с възглавници, безопасно хвърляне на топка, късане на вестници и др. 5/ Техниката на пренасочването - детето се пренасочва към дейност с конструктивен и забавен за него характер. Ако въпреки сериозните Ви усилия детето продължава упорито да бъде агресивно, потърсете психологическа помощ от специалист.
|
|
|
Post by WayGuado on Mar 28, 2022 3:56:57 GMT
<a href=https://proxyspace.seo-hunter.com>4g прокси ферма что это такое</a>
|
|
|
Post by WayGuado on Mar 28, 2022 3:58:20 GMT
<a href=https://proxyspace.seo-hunter.com>4g прокси ферма что это такое</a>
|
|
|
Post by WayGuado on Mar 28, 2022 4:00:03 GMT
<a href=https://proxyspace.seo-hunter.com>4g прокси ферма что это такое</a>
|
|